автор: miglena

Мрак, светлина, и отново,
и още... все така.
Рея се, дори сред хората,
в безпределна тишина.

Стремя се вече само... към
овладяване на силата на
астралната воля. :)))
Магьосниците знаят
какво означава това.

Съзнавам, че съм само едно...
отражение, пък било то и на Бог.
Вземам образ назаем,
за съ-знание назаем,
за съ-творяване назаем.
И ги връщам.
Всяко ново лице, маска, роля
ме приближават до Необятното...

Съзнателно се включвам
в борбата:

МРАК И СВЕТЛИНА

Превърнах името си в символ.
Нямам минало и бъдеще.
Животът ми е безкраен низ
от нещата "тук и сега".

Истински са само моментите,
в които мечти и спомени
се сливат в мигове от
магическото измерение.
В ръцете си усещам
трепетите на
Слънцето и Луната,
Не-бе-то и Земята,
Волята и Любовта.
Аз съм това, което съм,
защото си казвам, че съм:
Магьосница.
Превръщам волята си в

МАГИЧЕСКО ОГЛЕДАЛО

пред което задавам въпросите:

Какво съм сътворила днес?
Какво си заслужава да опиша?
... Една магическа приказка.
Къде пропилях времето си?
Къде надживях ежедневието?
... В една магическа приказка.
Кога сънувам безумия?
Кога пропадам в бездънното?
... Без магическа приказка.
Как пропътувах из непознатото?
Как срещнах теб?
... С една магическа приказка.
Защо?...Оооо, спри!
Стига си мислила:

ЖИВЕЙ МАГИЧЕСКАТА ПРИКАЗКА