автор: sashtata

Прости - не се прекръстих с удобно име
и не се облякох във мълчание.
Уморих се все да се отлагам,
да се крия в зимата като послание
и да заспивам с илюзията за пристнище
умеещо да чака и да приласкава,
от греховете да зачевам святост
и радости като проклятия да раждам.
Затова, не предизвиквай изтънялата ми кожа -
отдавна времето забива нокти
по крехката илюзия за равновесие.
Намирам се във погледи и жестове.
За кратко. Само, за да се изгубя
в лабиринт от стъпки
подгонени от страховете, древните.
Всъщност, скалата ми отдавна е узряла
за съдбовния си изгрев на ръба,
когато времето се ражда
тръпчиво и мистично като истина.
Въпрос е на споделяне. Единствено.