автор: venara

Чаша вино. И спомени в нея.
Златокосата есен с лъчите...
Как не искам да отрезнея
от пиянството лудо в очите.

Във очите ти - слънчев бокал,
дето аз се потапям до дъно.
И снегът да вали - денонощен и бял,
в тъмнината на мойта безумност.

Чаша вино. И спомени в нея.
Чужди ключове. Топлата стая.
Тихо идваш. На глас ще запея.
За какво ли - самата не зная.

Някяква музика ме издига
и мажорно в гласа ми трепти.
Ти не казвай, не казвай ми "Стига",
а наливай, наливай мечти.

От пиянството лудо в очите
как не искам да отрезнея!
Златокосата есен с лъчите...
Чаша вино. И спомени в нея.