Дървета стоят край пътя,
като болнави деца.
Вятърът с тихи пръсти
брои листата.
Вятърът им се смее -
циркаджия и гастрольор!
Вятърът има криле.
А те - еднокраки, до мене.
И до съседния двор.
Радко ще му откъснат
сухи сълзи-листа.
Повърти си ги между пръстите.
И ги захвърли...
Да!
Билетчета за пътуване!
Ама с преминала дата.
Да беше ги взел със себе си!
Накога, някъде, някак...
Дървета стоят край пътя.
Като болнави деца.