автор: frezija

КНИЖНА ЛОДКА

Самотно плува книжната ми лодка,
надежда някаква – ще бъда пак дете,
докато не нагази някой в локвите
и кал на прага ми не донесе.

И заедно с дъжда рисувам птици-
илюзия, че мога да летя.
Няма сила в крилата ми,
и е малък размахът им,
и отдавна не сея цветя.

Но вън вали и аз отново сгъвам
надеждите си като книжна лодка.
И вярвам, че мечтите не потъват
и не изстиват, ако се намокрят.