автор: Vedrin

"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена..."
                                   Калин Донков

Върху топлата плоча на моя живот
къкри чайник с горчива отвара.
Аз събрах й тревите под звездния свод
и омесих ги с мъдрост и вяра.

Първо стъпки оставих. Натисках с пети.
В тези ямички плаках несретен.
По сълзица във всяка - скръб по чисти мечти
и печал за живота безцветен.

От сърцето си семе за билки избрах.
Всяко семе – с копнеж и тревога.
И така семената надълбоко посях
и горещо се молих на Бога.

Мина време. Угаснаха много лета.
Своя цвят си меняха косите.
Като тъжна орисница бе младостта.
С мен поплака. Прибра си мечтите.

И тогава се втурнах по стръмния склон
да намеря следите предишни.
Тези билки, посяти със болка и стон.
Тези тъжни, горчиви въздишки.

Бяха никнали те. Избуяли навред.
Не едничка, но цяла градина.
Има чай за душата на добрия поет,
който някак безславно премина.

Тъй седя си самотен. Протягам ръце
и се топля от спомени живи.
Пия чаша с отвара. И по мойто небце
светят тъжни въздишки горчиви.

(От "Стихотворения за романтиците")