автор: djungla

Прегръщах те,
а на раздяла трудно бе
да се преструвам, че съм същата –
последен път в реката се разплитах,
възлите с болка се разкъсваха...
И без да ща говорех, че не искам
да бъда някогашното момиче,
а всъщност исках,
много исках!

Целувах те,
а беше адски трудно
да се измия и да ти простя за всичко,
разплитах си душата, а водите бистри
отнасяха най-мътната ми същност,
отвързваха гнева ми и ме галеха
студени като ледени огньове –
да можех да умра несвястна,
от устните ти бих погълнала дори отрова...

Как искам тихо да се изсуша след къпане,
сред топлата ти стая да приседна
сама до теб...и с вечността,
(посяла бледосини ангели),
додето дойде времето за тръгване.
Да те запомня с първите ти устни,
да ме изпратиш с тях
как искам!