На Р.
Уморих се
да тегля каруцата...
Планини да
премествам,
мостове да хвърлям,
стени да разбивам,
и да ги изграждам.
Свят да ти създавам,
да го оцветявам,
да възпитавам,
да очовечавам,
да утешавам,
да се отдавам...
Горчи...
Че слънцето,
дето ти дадох,
не претопи
дребните ледчета
в теб.
Уморих се.
Изпих се.
Стопих се.
И...
Затварям вратата пред теб.
Кръвта си пречистих.
КАТАРЗИС.
Родена отново, начисто,
ОТВАРЯМ ПРОЗОРЕЦ
ПРЕД СЕБЕ СИ.
И дишам, и дишам, на глътки
новото, свежото утро.
В което ти
няма да бъдеш.
23.06.2007
(Това в написано на свещ. Странно, след раждането на първата строфа, ДОРИ ТОКЪТ ИЗГАСНА...
И друго откровение... На тая дата, преди N години, сключихме брак.
На тая дата 2007 година, в ръцете ми е решението за...обратното.
Тъпи случайности. Дали?...)