автор: palabra

Виж без пясък брегът полудява
в планината топи колене
аз отивам,
тъгата остава
с неразбраните ми страхове
Колебае се сянката сива
и удавена плът
във беса
любовта ми си тръгва
красива
с малко болка и пясък в гласа

НапуснИ ме
край плажното лято
помогни ми да глътна смеха
да отрежа сгъстения задух
и парчетата стара душа

И дори изгорелите мисли
да ме парят нахално
в съня
помогни ми да бъдеш измислен
от случайната нощна тъга

Виж без вятър присядам корава
и съм тежка от малка сълза
разминавах се с теб,
разминавах..
и отново ще бъде така...