автор: Hemu

На гости ме поканиха преди време
и казаха : „Донеси това и онова.
Каквото иска, нека всеки вземе,
о, донеси с шегите пълната торба."
Готово, щом ме канят, ще се отзова,
аз възпитавана съм да откликвам.
На кой на гости бях, не ще спомена,
я реклама ще е, я че се провиквам.
Малко интересно, повечко скучно,
ако ме питате, конфузна ситуация.
Добро посрещане, дори прилично,
а после, тишина, без интеграция.
Спестявам си подробностите леко,
едва, едва нахвърлям само, плахо.
Приказката ми е, така по-отдалеко -
рекох ти, дъще, ти сещай се, снахо.
От торбата с шеги вадих, раздавах,
малко усмивки появиха се, за беда.
Ех, дали са добри - въпрос си задавах -
навярно демоде са шегите за света?
Я виж, къде сгрешила съм, вече зная,
щамповани еднакво в този дом били.
Един изрече: „Домакин съм в тази стая,
смехът ти зъл е!" и усмивките смрази.
Извиних се, че не съм на същите вълни,
запитах се - Какъв може да е проблема?
Ала разбрах, от хумор оперирани били,
пазели се, да не ги боли от смях корема.
Аз тръгнах, не исках да им преча вече,
защото имам усет, а и добро приличие.
Явно нова, модерна дреха светът облече,
с десен наситен с хладно безразличие.
Може би, не всеки тук поуката разбра,
е, както казват хората - питайте патило.
Харесва ли ви, мълчете на чужда софра,
ако ли не, тръгнете си, пък каквото било.

(а)