автор: Pitagor

Бъди до мен, когато си отида –
в самия край на този маскарад.
С последния си поглед ще те видя
и теб ще отнеса на онзи свят.

Бъди до мен след двадесет години,
след десет, пет, след три, след две, една.
Очите ти ще стават все по-сини
и все по-малка моята вина.

Бъди до мен във всяка бъдна сутрин,
във всичките промили на мига.
Бъди до мен и вдругиден и утре.
Обичам те! Бъди до мен сега!