това е правото ми на избор
да избирам между тебе и теб
две огледални половини
и една сянка падаща върху мен
убиват ме тепературните разлики
затова пренареждам пейзажа в душата си
от ляво са дребните камъни
подравнявам ги в моите стъпки
и те се подреждат в гладка пътека
от дясно са стръмни скали
изкачвам ги трудно
и се спирам горе за дълго
тогава съм птица
и имам криле от очакване
големи и призрачни като изгрев
откривам себе си в теб
преди да се върна по пътеката в ляво
от болката е останала
изсъхнала тревичка без корен
над мен е твоята сянка
упорито ме пазиш от слънцето
а някъде в мен все още е лято