автор: kiart

Не си ме питала, но ще ти отговоря.
Не ти изневерих, с които предполагаш.
С пороците си има дълго да се боря
и глупаво е истината да отлагаме.

С оная русата говорех си на "ти".
Полуспечелен бях – на "блус плюс нощ" процента.
Откривахме неподозирани врати,
но липсваше й крайна нежност, т.е. шперца.

Оная слабата, с червената коса.
Тя искаше да няма теб. Изритах я.
Налудничава дързост имаше в гласа.
След време как постига го попитах я.

Целунах най-безцеремонно третата.
Разбрах, че работа си имам с вещица.
Но още помни как се метнах на кометата.
От локвата луната й се блещеше.

Стоя пред пропаст от кинжални вдъхновения.
А заслужаваш друго. Не духа ми бродещ.
Не върху листовете ми - потоп сражения.
Не на безумни зрелища да бъдем водещи.

Изневерих ти само с Нея. С най-невинната.
Със струната, опъната до скъсване.
Случайно уж я срещнах, но не я подминах.
Недоузряла, от Едем откъснах я.

Тя е невидимо ранима осезателност.
Мистично придихание по бузата.
Лишена е от плът и от последователност.
Не е богиня. Тя е просто Музата.