автор: rupani

- Вера, Верочка, къде са ми топлинките?
- На краката ви, Василий Иванич.
- А, да... А защо ми е студено?
- Искате ли още едно одеало?
- Не, Вече имам. Печката гори ли?
- Не гори. Лято е. Вън е четиридесет градуса!
- Значи умирам.
- Не умирате Константин Иванич
- Не бях ли Василий?
- Все едно.
- Верочка, аз да не съм вече умрял?
- Това пък откъде ви хрумна?
- Ето, аз помня името ви, а вие не помните моето.
- Нищо не помните. Аз се казвам Надя. Нова съм тук. А вашето забравиха да ми го кажат. Това е.
- Значи .... А защо все пак не ме наричате с едно име?
- Скучно е. На Иванич се радвате, а вече смених десет първи имена, но на нито едно от тях не реагирате. Забравили сте си името, това е...
- А аз вашето име го помня, Верочка...
- Стар Козел!
Василий Иванич не отговори. Беше умрял усмихнат.