автор: miglena

С шептящ брокат по ресниците в неуморни пируети се извивала Вечерницата в очакване махалото на Меркурий да отброи часа на появата на Достойния да бъде нейн любим. И младо вино щяло да заструи от усните й – амфора, замесена в нептунов полусън от слънчева нега и земна молитва.

И пищни трапези щели да бъдат застлани от джуджетата на Юнона под сенките на хилядоклонните изумрудени дъбове, перлени акации и лазуритни люляци, инкрустирали пръстените на Юпитер. И комети-трубадури щели да украсят снагата на космическата тишина с трепетни воали, звънливи мъниста и пеещ при допир дъготъкан сатен.

Междуорбитно, Марс и свитата му прекосявали надлъж и нашир метеорната пустиня на огнекрили камили в търсене на Миражния извор, глътка от който превръщала всяка добра мисъл в плодна градина, всяко милосърдие – в села на благоденствие и всеки човеколюбив копнеж – в нови обитаеми планети из всемира.

Повелителят на Страха, който управлявал чрез обездумяващ глад, скотска нищета и задушаваща пренаселеност, тровел водите в оазисите по пътя на марсианците, опитвал да ги подкупва с титли и територии, обсебвал сънищата им със съмнения, а демоничните му шайки плячкосвали пладнежки кесиите им със сребърници вяра и жълтици надежда. Някои му се подчинили и продължили да съществуват ... за хилядолетия самообрекли се да ходят коленичили, да гледат на света през очила със стъкла от грозно и пошло, да са покрити със струпеи на гноясала завист и безуспешно да се опитват да запълнят пустотата в гърдите си, която постепенно ги превръщала в плашещи почти до смърт самите себе си страшилища, неспособни да умрат, не можещи да живеят, самотни, презрени скитници из междусенчието.

По-образованите марсианци устоявали, ала случвало се да използват познанията си, за да вредят на околните и затова губели способността да изпитват каквото и да е блаженство. Пресищали се с плътски удоволствия до самоубийствени дози, а духовността ги напускала за стотици поколения напред, отвратена и погнусена от безсърдечно и безмислено пролятата в името на тяхната алчност и суета невинна кръв.

Малцината избраници на Вселенната благодат оставали свободни от веригите на светските съблазни и продължавали своя поход към Миражния извор. Феите на звездосиянието пълнели всяка нощ кесиите им, затова те можели да раздават с пълни шепи вяра в собствените сили и надежда за сливане с благодатността на нуждаещите се по пътя им. А най-милосърдният марсианец бил дарен с пророческата визия, че когато Вечерницата разпознае в Марс своя любим, Миражен извор ще заблика от всяка целувка на истински влюбени небеса, звезди, планети и хора ...

А докато настъпи всеутоляващото благоденствие, насред селенията на Вечерницата ще изригва фонтан, около който ще има фиести на благонощието и покани ще получават всички обитатели на земи и небета, способни да раздават топлота, вяра, надежда и добросърдечие.