автор: ufff

на Kamik
със симпатия



“Но толкова съм влюбена във лятото”,
че зимата напук стои наблизо.
Часовникът изкуква от позлатата.
Стакато е, преди да дойде бризът.

Дали художник да обичам или паметник
на хълма ( с “етикета, че е муза”).
Наесен музи ще броя. Сега ритникът ми
ще закове музейните жалузи.

Ти, лято, си приятел. Хайде пак
“да пием за мира и за жените”!
На миналите истини конякът
се утаява. А нощта е недопита.

Аз гоня щръклици с фонтан от “кукуригу”
в косите си- защитната прическа
ту против ỳроките, ту против индигото
по слепите очи на раншни грешки.

“Послушай, откажи се, философе!”
от тренировките в алеята сред блатото.
Ако се върнеш в светлото на строфите,
“и тази нощ при мен ще легне лятото”.



NB! Цитатите са от Камелия