автор: rupani

- Някога можех да играя на кегли, но това беше отдавна и от тогава нищо не си спомням. А бих искал да мога да играя и крикет, макар нищо забавно да не виждам в крикета, но аз и в кеглите не виждах нищо забавно, преди да се науча да играя на тях. А и сега не виждам, въпреки, че някога можех да играя на кегли... Няма ли кой да ми сипе още един чай?
***
- Омъжената жена е като любовницата, само с тази разлика, че любовницата е чужда. Но това не пречи на повечето мъже да си нямат любовници, макар по-малкото от тях да си нямат и жени. Във всеки случай, една любовница никога няма да седне да ти кърпи чорапите.
- Че кой в днешно време кърпи чорапи?
***
- Имах някога едно коте, котарак, всъщност, всъщност – мъжки, но той беше сирак, защото майка му умря веднага след раждането, а баща му умря още преди той да се роди. Самоуби се.
- Кой?
- Бащата! Та това коте беше много меланхолично и седеше по цял ден и гледаше прозореца. Също като тебе сега.
- Кой?
- Прозорецът! Но никога не ловеше мухи.
- Искаш да кажеш – мишки!
- Мухи! Това коте беше много игриво и депресирано някак си...
- Кое от двете?
- Котето беше само едно! Говоря ти за котарак! Разбираш ли? Мъжка котка! С пишка!
- Толкова ли му беше голяма пишката?
- Това е пръста ми!
- Не си го навирай тогава в лицето ми!
- Същия си като котето! И то не ми даваше да си навирам пръста в лицето му.
- Нищо чудно!
***
- Леля Агата беше много мила жена. Умря рано, защото нямаше деца. Аз много плаках за нея...
- Аз пък имах една баба, която също нямаше деца, но умори дядо ми.
- Че каква баба ти е била тогава?
- Дърта вещица! Умря на 98.
- Как ти е била баба, като е нямала деца бе!
- А леля ти Агата, как ти е била леля, като е нямала деца?
- Ти тая баба си я измисли сега, за да ме дразниш!
- Ти пръв започна! Никога не си обичал леля си Агата!
- Аз обичах баба си!
- Лъжеш! Ти никога не си имал баба! Нали познавах майка ти.
- О, татко!
***
- А утрините тук са тихи...
- Дааааааааааааа...
- Санитар! Бързо! Пак му се схвана ченето! Санитар! ..... Стига си акал!
- Ааааааааа?