автор: Hecate

Животът ми е на “стенд бай’,
чакам да дойде моето утре,
утре ще обичам отново май,
ще ме е страх утре може би,
ще сънувам вдругиден вероятно.

За сега изяждам света с очи,
а дори от време на време се храня.
За да не умирам.
Чакам утре.
Дори имам неясни планове за вдругиден.

Закъсняват изгревите.

Застани до мен...
Да почакаме заедно...