автор: venara

Помоли се, когато минаваш по моста.
Бавно стъпвай, движи се на пръсти.
Една още зелена топола
в Марица оглежда листата си гъсти.

Тя разресва с въздушния гребен
своите сплетени песенни вейки.
И те вика за миг да поседнеш
там, до нея, на мократа пейка.

А оттатък шумят панаири
и сергии с невъзможни неща.
Поседни. И послушай как свири
на цигулков оркестър нощта.

После бавно тръгни. Все на пръсти.
Помоли се, когато по моста минаваш.
Не е нужно да се прекръстиш.
Тополите ги кръщава вятърът.