на П.С.
Аз се влюбих в един слънчев човек
в най-дългия ден от годината.
Той беше лош
в най-кратката нощ
и насън ме целуна завинаги.
От онази целувка измина цял век
и най-после сме двамата заедно:
той съвсем побеля,
аз си слагам боя,
здравословно живеем и праведно.
Но щом в календара най-дългият ден
в светлина бяла дойде и в пек
аз отново съм влюбена
и почти съм загубена
от любов пак към този човек...
Странна юнска магия изригва навън,
цветни спомени бликат в кръвта ми,
но тежестта на дланта му
гали моето рамо,
че реален е, всъщност, сънят ми.
И политам със щъркел към нова дъга,
и безсмътна вървя без умора,
защото той разгоря
в мойта крехка душа
оптимизмът на всичките слънчеви хора.