автор: valiordanov

Животът казват, че приличал на врата,
отворена към някакво начало.
Проскърцваща от неизвестността,
а прагът и е първото стъпало.

И не пътека нито дървен мост
преминем ли го, трябва да вървиме.
Животът е безкрайност от въпроси
и стъпала, изкачвани с години.

Едни проскърцват, други се трошат,
а следващото сякаш е последно.
Вратата е разтворена след нас
и зее като непрогледна бездна.

Но хлопне ли след нас със трясък тя,
аз зная, че ще се самозаключи.
Животът е отключена врата!
От прага почва всеки да се учи!