автор: severina

На V

“Всеки мъж може да е Одисей, ако жена му е Пенелопа”

Аз съм Съвременната Пенелопа
Чакам, страдам, но мълча.
Връщам се във минало далечно
И си пропилявам младостта.

И сещам се за Пенелопа – образът на вярната жена -
С надежда тя двадесет години взирала се в мрака,
Но най-накрая тя дочака
Любимият й да се върне у дома.

Но тя била царица на Итака
А аз – простосмъртна работеща жена.
И все пак – тя дочака!
А аз дали ще издържа?

А заслужаваш ли да чакам да се върнеш?!
Изобщо, смисъл има ли в това?
Нали ако обичаш някой – искаш да си с него,
А не да бягаш като от Смъртта.

Затуй заключих си сърцето – да не страда,
То беше страдало достатъчно – уви!
Така останах си аз влюбена във теб
А сърцето продължава да боли.

И как стана тъй – за толкова години
Не можах аз да обикна никой друг,
А толкова желаех да съм с теб,
Дори мечтаех да си мой съпруг …

Ти казваше, че всеки може да е Одисей
При чакаща го Пенелопа –
Хайде, завърни се „у дома”,
Чакам те! Тук и сега!

21.05.2007 г.