Млада си - скандално. И си дива
повече от всичките жени.
Ти си другата алтернатива.
N-та степен. Крачката встрани.
Равноденствията не признаваш.
Как пораства покрай теб нощта!
От съвети и морал не вдяваш
(греховете ни ще ги спестя).
Чувствата привличаш, но си смисъл.
Към звездите тичаш, но си дом.
Покрай теб и Буда би се слисал
как виреят в теб и цар, и гном.
Бяла си като вода безсмъртна.
Зениците ти - разлян парфюм.
Слънцето в луна да се превърне,
радост ще ухае в твоя ум.
С дръзките си страсти прекаляваш.
Подлудяваш лудия човек,
с факти докато го увещаваш,
че най-кратката любов е век.
Но не се съмнявам и за миг,
че ако усетиш се самотна,
в теб се ражда най-страхотен вик
и звездите светят неохотно.
И се стряска някой в своя сън,
получават пристъп ветровете,
и дано, ако сме в този миг навън,
по-опасно любовта засвети.
И дано те срещна. И съм смел
бясното безвремие да смачкам,
да избегна сивия шрапнел.
И поема с теб, но вече в крачка.