автор: kiart

дълго се чудех какво си
утринно свежа метафора
стих вдъхновяващ морето
нов кълн от стара любовница
малък ром кърваво залезен

няма и мисъл без теб
нито сън
цяла нощ пиша
късен блус
тъжен рефрен
нежно разстройва
дълбае ме

погледи мъжки към теб
свредели
адско усилие

нещо там в сплита присвива
стреснато
пърхаща сладост

може ли без да попиташ
всичко в мен пренареди

с обич омесена пита
нужен съм само на теб
само от теб се нуждая
млада любов без ръжда

кризата на трийсетте
казват ужасно тревожно
другите
златна възможност

нещото в сплита расте

неизлечим прасиндром
влюбен
душата се вглежда
в чашата с третия ром
плува изящна надежда