автор: sheherezada

Чичко изгрев с
босите коси
докосва
твоята усмивка.
говори ти.
(да не мълчи)
думите му липсвали.
гали те
с лазурните
си устни,
по
лицето ти изписва
радостта с
която го даряваш,
понеже си
вълшебница.
и сякаш ветровете
си шушукат:
къде ли е сега?
какво ли прави?
ще ни посети ли утре?
подаръци ще ни направи ли?
и ти се връщаш
блеснала в стихията си,
приготвила
в ръцете си роса.
и тихо плискаш с
веждата си съмнало.
и ги спасяваш
от безкрайна тишина.
и вслушана във
медния ти глас
една
луна захласнато се моли:
недей си тръгва.
стой при мен,

че самотата страшно ме боли.