автор: dalla

ако си представя
животът си раиран,
на какво ли разстояние
ще са линиите?
въпросът за цветовото оформление
ми идва вече много сложен,
пиейки сама кафе
и сръбвайки вода
в осем без десет,
някъде из вселената, вечерта.
оставам при разстоянията,
делящи душа от душа
и ръка от ръка
и тем подобни
диви тривиализации.
ако си представя живота си раиран,
ще е пълен с разстояния.
животът ми всъщност
и една дистанция,
zооm(б)-ирана снимка на реалността,
на 100 метра от Пералния Салон вляво
като се замисля,
може и да е кариран
или на петна, на облачета и на сърчица,
розови хипопотамчета
или малки щастливи деца.
аз все ще намеря нещо,
което да символизира
мойта всеобхватна самота,
моя саможертвен егоизъм
и страдание, невидено нийде по света.
малко ще ме затруднят
розовите хипопотами,
но долкото познавам твърдостта
на вярата си в мойта безпределна тъгa,
мога да се справя
с негативната интерпретация
дори на минерална вода.
сигурно имам дарба
да оцветявам останалите празни места в черно.
сигурно ви се струва мизерно.
значи не сте разбрали.
ако пък ви е ясно
защо ме натъжават
розови хипопотами,
мога само да ви кажа
'welcome то the club'