автор: kolobarat

Когато птиците отлитат
и рухнат сетните мечти.
Когато пламъкът угасне.
Когато мисълта пълчи.

Обръщам взор към небесата
на утрото с черковните камбани.
Опора търся в Светлината,
Надежда в мен да възроди отново.

И тръгвам по духовните пътеки
към изворът на Времената.
Към Бог, Вселената и Словото
Към огнения храм на Светлината.

И там сред звездните простори,
раздухвам пепелта на вековете,
да пламнат въглените още живи,
да озорят началото на дните.

И ето в жертвеникът лумва огън
и заиграват сенки на жреците.
Колобрите отново с песен,
молитвата отправят към звездите.

И вземам в шепите искрица,
и тръгвам смело в тишината.
Протяга Тангра своята десница
и огнен меч раздира тъмнината.

И Вярата ми избуява в пепелта
на недовършени до днес предания.
Аз вярвам, сигурен съм, знам
велика ще е пак България!