Имам възлести корени -
стръвно сплетени змии:
с камънаци се борят,
кокал и кост стриват.
Як е свредел стеблото ми:
пролет кичи се в кълнове,
смуче звездните сокове,
сражава се с мълнии;
зиме зверове диви
идват край мене по склона,
есен птиците се събират
и гнезда са до връх и нагоре…
Криво, криво дърво съм.
Но сянката му – изпъната!