автор: ida

Както неведнъж
го казах,
с вашата
подкрепа - да,
никнат ми крилца...
Писах и куплетче - две,
но не са такива, че
на мен самата да харесат...
Опитах да се пошегувам:
от себе си
се засрамих,
че беше нищо
и никакъв стих!
защото
повече умея
да се потопя
на мисълта на автора
в морето на стиха...
А мен изобщо не ме бива
като волна самодива
да се рея по света...
Толкова съм се сковала,
че крилата са заяли...
и не можеш ги разтвори,
за да полетят нагоре...
..................................
Но да се издигна над света,
над всяка земна суета...
за мъничко поне...
Света
да видя отвисоко,
после -
ОЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕ
и ТУП !
Пък
дори
да бъда
труп!