автор: Izabella

Възбудено море
до виолетово,
от нежността на дълго чакан дъжд.
И ритуално превъзмогване
на мокрите тела от плажа,
на утринна жена
в прегръдката на късен мъж.
И притаен до пръстите
потънали в безсилие,
до избуялата разчувстваност
във ненаситен някакъв момент,
потъна този ден
до лудост във обричане
с мечтание за утрешност
от дюни разтопен.