На балкона
всеки ден стои
с надежда да го види.
С воланите
на дългата си рокля
се загръща,
ако вятърът е хладен.
Понякога го вижда
в кафенето,
с поглед и усмивка
като летен полъх.
Дочува музика
и мисли, че е серенада,
изтичва на терасата,
но не,
любимата и песен
в къщата отсреща
просто свири някой.
Лятото прелива в есен,
после есента догаря,
на балкона тя стои
и историята се повтаря.