автор: magiq02

В неизказана нежност
трепери просторът.
Стихна бурята,
а изкъпан градът,
замириса на мед
и на макове...
Безбрежна привечер...
И ми се иска да седна
с теб на края на света,
нозете ни да се люлеят
в нищото,
очите ни да мятат
светлини....
А нейде да звучи едно
пиано,
нескрито да копнее
Паганини...
В небето кротко да се палят
от любовта, огньове сини....
И да дочакаме ръка в ръка,
златното на гордата луна....
Случайно ако ме целунеш,
да пръсне аромат от ...
розов цвят.