автор: Silver Wolfess

Лисици се промъкнаха във лозето.
Те винаги подушват в него празника.
Опашките им - рижи междуметия -
с претенции да бъдат сред избраните.
И колко много пъстри празнодумия…
Говорят във дактил и са изискани
и скришом мятат погледите тънички -
в очакване да падне в коша рибата.
Очите им нагоре - все във гроздето.
Не знаят нищо те за светлината му.
Не знаят, че през кал и сол е бистрена
и зряла е под слънцето жаравено.
Те нищичко не знаят и за корена -
че пръчката е рязана със острото,
как дълго после в буци пръст е плакала
и как дълбоко е в земята ровено.
Лисици се протягат към душата ми,
а идва им лозичката високичка -
харизма е наливала по стръмното
и няма нищо общо със кокошките.

14.06.2007