автор: biser4e

И сам си знаеш... Късното е вечно.
Достоен миг за обич. И за песен.
Осъмнаха лиричните ни вечери
в сезонът на красивите легенди,
препълнени с любов. И със герои.
На всеки по принцеса. Но изгубена.
А ние с тебе сме си просто хора.
Макар да сме безумно влюбени
в единствената оцеляла приказка,
която се опитвам да допиша.
Но все й губя по средата нишката.
когато ти загубя и следите.
Понеже ми се струва като бягство
от спомен. От нечакани видения.
Или като молитва за оставане
на чувството, в което ме намери.
На мен, обаче, вече ми омръзна
наум да те обичам и живея.
Сега от лудостата ще се отвържа.
Късно е... Достатъчно за песен...