Все гледам
през страничния прозорец
да те докопам
с разкопчана риза.
Какво като те имам
и си истински
(навремето се влюбвах
в неизмислени).
Опитал си ме
с всичките си пръсти -
от края, от средата
...поначало
за няколко неща
не се прекръсти,
но затова пък -
аз не се разкаях...
В краката ни
препъваха се камъни
и безнаказано...
понякога не се обичахме...
Дали съм аз причината за лято -
оставам да гадая по яките ти...