автор: biser4e

Докосвам те, светлинен мой,
с безкрайното усещане за чудо.
От думата , която е завой.
По пътя.
На санскрит е утро.
След нея всичките понятия
се втурват някак по- уверено.
Докато те превърнат в светлина.
Не спирай, докато не я намериш.
Докато не усмихнеш всеки квант
от себе си, достигайки душата.
И вдишвайки усетиш аромат,
който оцветява тишината.
Онази светла дума на санскрит,
с която иде винаги зората.
Тя има ритъм на свободен стих.
И ти звучиш със нея във душата ми.