автор: desiteneva

Все някога и ти ще преболиш.
Надявам се, по-скоро да се случи
и устремена, неописана във стих,
душата ми с душа да се улучи.

И моята вселена да взриви,
със всичките безименни планети,
и да посипе прах от падащи звезди,
а аз да стана муза на поети.

Да оживея в миг, като сълза,
отронена от Снежната кралица
и пак да бъда истинска жена,
която е готова да обича...