автор: nadya

тежки класове
и усещане за лято
под дланите ти
се извива тънкото стебло
разтваря сладостта си зърното
наронено като мъниста

замахваш стръмно
и потичат сокове назрели от желание

в разпалената пещ на слънцето
тъмното прелива в светло
и се изкачва наобратно
там където хоризонтът
се слива със дъгата цветно

отмаляло времето се спира
по върховете наедрели от очакване
и покосени падат класовете

а вятърът смутено се усмихва
под тънката ти риза
и оглушава пожъната нива
от песента на лятото