автор: den

Когато свърша боите -
в шкафа прояден от дървеници
и в душата,
рисувам - обичам те -
по безгрижния гръб на реките...

Тогава от хълма светлоръждив,
целуван от изгреви и костенурки
извира техния гейзер див -
на таралежите тъмноокозелени,
моите думи смутени -
към теб - обичам те -
втурнати...

Една тръстика крайбрежна
ми помаха сричайки:
- Все някога и с нежност
ще се научим
да се обичаме...