автор: dimension

Повярвай - нямам толкова талант
да изплача всичко, дето ми шепнеш.
Музо поетична, махни се от рамото ми!
И стиха си вземи, когато си тръгнеш!

Преди ми пристигаше само след водката.
В безсънните нощи редеше безспирно.
Престанах да пия. Вратата захлопнах.
Но ти си нахална. Май ми гледаш сеира?...

Какво ли си казваш? - "Тая още обича.
Ще късам душата й!" От стихове лудвам...
Приспивам те с хапчета. На призрак приличаща,
в съня ми вилнееш. Осъмвам по-будна.

Напразно те гоня. Бръщолевиш до Бога.
Предавам се. С думи във мене рисувай.
Лаично, безлично... Редя както мога.
Е, хубаво, моя си. Давай! Диктувай!

09.06.2007