автор: tsveti

От липсата ти плисва светлина
Смутен,
Дъжда загръща локвите опърпани,
невярващо премигва,
разтърсвайки на кестените гривите,
блажено раздвоен

Тя бърза –
липсата-дъга,
ухаеща лилаво,
разрошена и жарка,
излегната на мокрия му гръб,
на устните ти светлина рисува.