автор: palabra

Ароматен огън, плуват вън брезите
бели нощници размахват и отлитат
скърцат камъни сковани от ръжда
А момичета играят под дъжда

Дълго пушиш, нощници без тяло
скитат вън край закъсняла гара
скитник бърше пейката с ръка
А момичета играят със дъжда

тъмен влак причакващ от засада
в твоя поглед пълен със досада
с куфара, разтворен от нощта
А момичета играят под дъжда

Миг пропуснат, август тих изгубен
Изтрезнели музиканти с крехки музи
Мен ли чакаш, в тази тишина
Виж, момичета играят под дъжда

Ти ли спря до мен присвит и гладен
нямах стол за теб, предложих камък
И завих с коси въпросите ти скрити

Не успях да те предпазя от лъжа
Цял живот те губих под дъжда...