автор: biser4e

Пустинята е хубава, защото
все някъде се крие кладенец.
Заради Принца, който я обхожда
и носи във душата си оазис,
с размерите на цялата вселена.
А видимо е малък, много малък.
Той ни познава- смешните планети,
който обикалят като стадо.
Досущ приличат на овцете.
И се нуждаят само от намордник.
Защото иначе ще вземат
внезапно да убият всички рози.
И Принца да осъдят, че е малък,
а има най- големите мечти.
Лисицата , защото е приятел.
И аления залез, че гори.
Пустинята да обвинят, че е от пясък.
И най- накрая жажда да ги спре...
Невидимото свети. И остава.
А Принца, слава богу, е добре...