Когато си изтръска пелерината
по навик беше в мрачно настроение -
прогнозата за времето усмихната,
заключена остави в невидение.
А веждите му бяха тъмни облаци,
над тях по бръчките ревниво криеше
ръмжaщи, резки, басови проблясъци
пропити със озон и други мириси.
Пропукваше се - сякаш се разцепваше
и пак бе цяло, сякаш божиите длани
го пазеха, когато се размекваше,
върху света ни да не се стовари.
Когато зазвъня се по паветата
и намек за дъга не се прокрадна,
във локвите за радост на хлапета,
балончета изникваха спонтанно.
И както се разсърди, тъй му мина -
окъпаните птици в него зацвърчаха,
по устните небесни се издигна
усмивката, която всички чакаха.