автор: magiq02

Той беше от онези дни,
в които пред тлееща
камина коленичиш
и всичките си спомени
изгаряш...
В горещата й паст изхвърляш много....
Изгаряш и последните слова....
Когато вече мислиш, че ги няма,
ще прозвънят....
Е... как да изгориш това?
И беше от онези дни,
в които те целят със сачми в сърцето...
Сачмите .... не, не те убиват...
те само люто те раняват.
Но се държиш.
Измяната се връща...
Прострелват те, а ти... усмивка.
Раняват те...раняват себе си...
Стрелците стрелят в ястребите само,
смутени от стремителния полет.
И беше от онези дни,
в които анализираш своята любов.
Ще я застреляш ли, защото искаш
във спомен да я пазиш цял живот....