автор: mattea

Обичаме се.
Днес. В момента. Без клетви, обещания и думи.
В очите ти потъвам.
И се сепвам. Не искам любовта да е присъда.
Да бъдеш длъжен
Вързан. Натоварен. Доспехите да окачим в килера.
И в ежедневната борба
за оцеляване, да продадеш любимото си дело.
Но и не искам
Бавно да изстиваме. До степен на условно непознати.

Бих искала
да бъдем крал с кралица, царуващи в любовните палати.
Бих искала
Крилете ни могъщи, да ни издигат горе в нощ беззвездна
И да летим
душите си прегърнали, свободно в небосвода да се реем,
сред лунен прах
сред блясъци горещи, сред пътища, под облаци червени
И нека е така
Докато има, любов отвътре, между теб и мене.