автор: abonat

Звъни будилникът. Напразно.
Той навика си следва безотказно –
заспива още същата минута,
та жена му трябва да го бута,
да го буди с нежна ласка,
че от силните се стряска.
Веднъж събуден, като хала
през тоалетната минава,
по пътя вазата събаря,
изгаря ризата с цигара,
оплесква всичко с афтършейф,
и понеже е на кеф –
притичва бодро и напето,
жена си плясва по дупето,
кафето наведнъж поглъща –
сцена все една и съща,
все на ускорен каданс –
трескав предработен транс.
На жена си, ако заслужава,
една целувка после дава,
и излита през вратата,
за да покори земята -
дързък, грейнал, вдъхновен,
към победа устремен.

***

Пред вратата някой пъшка
и ругае с ярост мъжка.
Ясно. Не за първи път се случва
жена му вечер да отключва,
че сутрин кой ли има време
ключовете си да вземе…
Влиза гневен, изморен -
имал пак ужасен ден;
след поредния шантаж
има нужда от масаж,
от утеха и любов –
за да стане като нов.
Не го разбират и това е…
Но утре… утре той света ще смае!