автор: biser4e

Прииждаш ли след дългите си липси!?
Усещам вече щурма на прибоя.
Безкрайното пространство на очите ти
е вечният маршрут на моят кораб.
Почти като писмата "до поискване"
отдавна идвам. И настигнах бурята
в бездънното на тъмните ти ириси.
Оставам. Само корабът потъва.
От острото в подводните скали
високото в дълбоко се обърна.
Сега се виждат морските звезди.
Изсипано небе в едно бездъние.
И няма само кой да изиграе
луната в тази плаваща вселена.
Със кораба, каквото стана... стана.
Докато те преплувам, ще ти светя.