автор: palabra

на М.

Сега щом минавам по твоята улица (знаеш ли?)
на ъгъла винаги спирам за малко
да вдишам една прашна болка, отдавна изкашляна
с която заспивах вместо със книга...
И ти си пак същия (знаеш ли, знаеш ли!
как си преплитахме стъпките тежки)
наушким си мой, като вятърна мелница
далечен, огромен и скърцащ от нежност...
А в теб да проникна просто не мога
през мен преминава вятърът влажен
и в клетка се сплитат листата паважни...
Но ти ли си, ти ли си... затворен във спомен
подметки стотици изтърках от ревност
мухлязали листове триех до сълзи
и присмехът стар на дъжда ме проряза
животът ми тихо протече без тебе
Ти стар и забравен рафт от света ми
нима ще запеят глухите птици ...
Къде ли е нашата мъничка гара
със старата свирка и дървени пейки
Едва ли съм казала някак"обичам те"
едва ли съм бягала толкова дълго...
изгубен и мъничък тичащ по влакове
за мене си същия, спомен изчезнал
с когото споделяхме общия страх...

Сега щом минавам по твоята улица (знаеш ли?)
на ъгъла винаги спирам за малко
и после завивам
до мен дребен старец
храни улични гълъби
а аз се замислям и те оставям пак в миналото