автор: yova

понякога си купувам лотариен билет
или от ония билетчета със зодиака
не печеля никога, но харесвам старицата,
пергаментовата й кожа, брадичката
силно издадена напред,
ръцете, които зимно треперят,
ситната походка измерваща времето,
а тя ми се отблагодарява
със беззъбата си усмивка,
изчаквайки ме да изтрия
поредното квадратче, в което
нулите ми напомнят за слънце
скрито в монета,
подарявам й част от себе си,
оная по- добрата, за да може
да продължи обиколката си по масите,
където я отпращат сърдито,
не знаят колко дълга е самотата й
и колко къси са нощите,
а тя прибира билетите за утре,
когато отново ще може да се усмихне на някой